Е3 2015 - 0 ден. Ще ми върви по вода.

Всичко беше приготвено в раницата в четвъртък(30.07). Кантара показа 64 килограма с раницата и литър вода в нея. Лично тегло 58 килограма, т.е 6 килограмова раница. Много малко толкова. В петък бях на работа само тялом, през главата ми преминаваха какви ли не варианти за проблеми, адреналина напираше. Излизам по-рано от работа и се прибирам да си взема раницата. Тъкмо ще тръгвам вече екипиран към метрото и навън се излива порой с вятър. Няма време ще си изпусна автобуса, обличам ветровката, дългите панталони и на баня. Крача си по тротоара и като малко дете стъпвам във всяка локва. От дома до метрото са 5-7 минути, но се  намокрих качествено. В мотрисата около мен се образува локва, хвана ме срам и се премести на друго място на една спирка.

Имах билет за автобуса, който трябваше да ме остави на Петрохан. Бях подранил, подухваше вятър и за нула време дрехите ми изсъхнаха. В автобуса ми се приспа, предната вечер си легнах рано. Какво се случва? Адреналинът трябваше да ме държи, а на мен ми се спеше. Дали не бях изстинал от дъжда и топлото сега ме отпускаше. Съпротивлявах се, но не за дълго. Спал съм около час. Дали не си бях изпуснал спирката? Втренчени погледи в страни от пътя, нищо познато. Според часовника трябваше да има още време, но страха е голямо нещо. Скоро минаваме през познато населено място, всичко е наред има надежда прехода да е успешен :).

Около 19:30 слизам на Петрохан. С мен слиза и момиче, но само с палатка в ръка. Къде и беше раницата? Какво ще прави само с палатка? Пита за билет за връщане в неделя. Имам си по-важна работа, от това да мисля как, че оцелее. Отбивам се в заведението, вземам си локумена вафла, кроасан и KitKat. Слагам храната в раницата, вадя щеките, притягам колоните. Готов съм! С добра крачка, махам крачоли нагоре по баира. Времето беше приятно хладно, идеално за ходене. Терена ми беше познат не губих време в чудене относно посоката. След първоначалното изкачване терена заравнява и се излиза от гората. Нагоре всичко е в мъгла.

Въпреки, че познавах местността, мъглата на моменти ме дезориентираше. Маркировката тук е доста решава. Последва втори етап на изкачване, припомних си че 2013 година тук почивах. Сега това не ми се налагаше, рефрена по баира беше "вените изпълват, сърцето помпи кръв". След като се изкачих и на това възвишение спрях да съблека ветровката. Направих и няколко снимки.

Връх Ком се показа за момент от мъглата. Тук имаше дилема дали да не направя едно нощно ходене. Терена ми беше познат, а предните дни жегите бяха големи. Нямаше да е честно от моя страна да чиитвам още първия ден. Все пак това си беше нулевия ми ден. Поех надолу към хижа Ком. Музиката се чуваше отдалеко, кипи живот в хижата. Докато пристигна и почти се беше мръкнало. Полицаите ме оглеждат от патрулката и продължават да си люпят семките. От капанчето отвън си поръчвам 4 кебапчета и наливна бира(нямат фреш/детска, днес и без това не съм с колата). 

След вечеря обикалям около хижата за да видя хижаря да ме настани. След малко лутане установявам къде е. "Има ли свободни места в хижата за тази вечер? Не". Идеално още на първата хижа нямат места. "Абе има една обща стая, ако искаш ще те настаним там". Все пак е хижа, не очаквам отделна стая. Плащам 5 лева и поемаме към стаята. След малко разбирам за какво става дума. Стаята е на последния етаж и е доста запусната. Мухъла е навсякъде, обаче получавам чисти чаршафи. Сам съм в стаята, прозореца и вратата са отворени за да влиза свеж въздух. Куфленското в мен проговаря и отказвам да се събличам, лягам си с дрехите в чистите чаршафи. Изглежда имаше някакви гадинки, защото  се чуваше постоянно шумолене.

Часа е около 22 деня е към приключване, но не и изненадите. Вадя телефона за да си навия алармата и установявам, че дъжда в София го е намокрил и е дал фира. За него имаше предвидена кесийка със заключване, но нали е още работно време някой може да ме потърси затова го нося в джоба. Ами честито на колегите, телефона предвиден за служебната карта беше извън стоя. Имах си друг телефон, който щеше да се ползва за навигация и  снимки. Все пак не съм без връзка със света, личната ми сим карта щеше да се включва от време на време.

Към 23:30 се събуждам от силната музика. Когато си лягах имаше музика от уредба и въпреки отворения прозорец се търпеше. Сега нещата загрубяваха, имаше музика на живо. Ясно защо имаше патрулка пред хижата, хората се качваха тук на ладовина и купона продължаваше до късно вечерта, беше и петък. Поне до 2 часа певицата се раздаваше. След това съм задрямал по някое време.