E3 - как изобщо се започна с това безумие

Първо да кажа няколко неща за мен и пътеписа, за да е наясно всеки на какво е попаднал. Аз не съм планинар и няма да описвам как съм бил завладян от гледки. Снимките ще бъдат малко и некачествени. За мен Пътеката бе предизвикателство към волята ми. Ще напиша следващите редове за да си спомням след време какво е било, пък ако на някой му е интересно да чете. Разказването на вицове и истории не ми е силна страна, така че тук е време да се откажете :)

Спомням си, че началото на май 2013 за пръв път разбрах за Ком-Емине. Търсих си забележителност, до която да се разходя през почивните дни и попаднах на http://planina.e-psylon.net/. Зачетох се, споменаваха се непознати неща за мен като Е3, Ком-Емине, Пътеката. Гугъл веднага отговори на любопитството ми, около 600 километра пеша!! Прочетох и един пътепис, в който се описваше преминаването за 12 дни. Веднага заключих, невъзможно. Какво по-добра въдица за балък като мен, чесането на егото е голяма движеща сила. Така някъде към 15-20 май вече бях решил. Като се има в предвид, че планинарството ми се свеждаше до няколко качвания на Черни връх, лъжицата беше голяма. Набавяне на екипировка, подготовка, преходи, абе славни времена.

Основната причина да се зароди идеята за преминаването определено беше липсата на друга конкретна цел. Ежедневието ми беше монотонно и скучно. "А войник останели да бездейства или краде или си псува началниците". За да не стигна до там реших да си постава цел и нещо да ме извади от еднообразие, в което се намирах. Снимките на пришки и разранени крака засилваха желанието ми. Аз съм си човек от село видял какво ли не, някакви лиглъовци реват из форумите. Както се казва "ще плашат кучето със салама". Точно така не спиращите дъха гледки бяха причината, а въпроса дали наистина е толкова невъзможно.

Понеже основната цел на "труда" ми е след време да имам какво да препрочитам за да си припомням добрите стари времена ще се получи една смесица от 3-те ми опита за преминава по маршрута. Ще има сравнения между различните години, така че ще има "миш-маш".

Ще приложа нещо като легенда

- опити за преминаване

• 2013 - пешеходен преход с 65 литрова раница, с палатка и спален чувал. Целта беше да завършва в двете седмици отпуска, с които разполагах(т.е 16 дена). Нормален туристически план, прехода ми отне 15 дена.
• 2014 - опит за преминаване с велосипед и 35 литрова раница. Планът беше за 10-12 дни със спане по хижите. За 10 дни стигнах до Ришки проход, но в ада на Ком–Емине получих технически проблем със скоростите. Продължаването на сингъл спеед щеше да е мъчение, затова се отказах. Остана леко горчив вкус.
• 2015 - скороходно преминаване по план за 10 дни. Очакваха се и елементи на бягане, ама не се получи. Отново 35 литрова раница.

-имена на хората използвани в пътепис и помагали косвено:

• Tito - Тихомир Иванов, човек чиито пътепис ми помогна най-много при първия ми опит. Използвах началния му план по дни, а трака му ми помагаше и през 3 опита http://rvetito.blogspot.com/
• Николай Стоилов, спътника ми през 2013. Срещнахме се случайно на Лескова и от Витиня просължихме заедно. 
• Cholla - Иван Чолаков, създател на трака следван при велосипедния ми опит.Ментора ми за опита през 2014 http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/travel/1255-travel055-kom-emine
• Maratonec - Николай Николаев. Вдъхновителят за опита ми през 2015. https://nnikolaev.wordpress.com/
• ZCEZBPM - човек публикувал разказа си за преминаването по маршрута 2015 само седмица преди моето тръгване. Благодарение на него имах актуални координати на водата

Тук е мястото да благодаря за информацията, която съм получил от всеки от тях. Надявам се да нямат против споменаването им в моя пътепис.