Сега по-конкретно за опита ми през 2015. След неуспешния опит от 2014 остана работа за вършене. Не можех да оставя нещата незавършени. Проблемите с техниката и безкрайното бутане на колелото нещо не ми харесваха. Вярно, е че с колелото има повече адреналин, но истината е, че не бях подготвен физически за да карам през по-голяма част от времето. Нещо трябваше да се промени. Още пътувайки към София с влака знаех, че това не е края и ще има следващ опит. Бях раздвоен, прекарах 10 незабравими дни в планината, но нещо не беше както трябва.
Качваме се с един приятел от Златните мостове към Кумата. Трябва да е било късна есен. Двамата сме оплезили езици, въпреки леките ни раници и се чудим кога ще свърши страховития баир. Спираме на чешмата за вода, поглеждам надолу и някакъв човек се приближава към нас бягайки. Не след дълго ни подминава с равномерно темпо без да изглежда, че е уморен. Последваха веднага коментари, че яко се зоби с нещо за да прави това. Отново лепвам етикет "невъзможно" е без химия.
Тук някъде се роди страстта ми към планинското бягане и изобщо към бягането. През последните 10 години от живота ми едва ли бях пробягал повече от 1 километър. Така около нова година започнах да правя първите си опити за бягания в планината. Разбира се къде другаде освен в посока Кумата. В началото беше адски трудно, кал, сняг, но ентусиазма беше на лице. Знаех за опита на Дизела за преминаване на Пътеката с бягане през 2014, самия той в края твърдеше, че е напълно възможно. Дали можех да опитам нещо в по-лек вариант? Може би в средата на януари месец вече бях решил, че ще има следващ опит за Е3 и ще бъде за време. Филмът за опита на Кирил Николов - Дизела вече сложи край на чуденията ми. Моите опити направо си бяха разходка в парка в сравнение с това, което гледах. Всичко се повтаряше отново. През 2013 нямах опит в планината, след 3 месеца подготовка тръгнах по Пътеката. С колело се сдобих октомври месец на 2013. Тогава някъде бяха и първите ми опити за планинско каране. С опит от 8 месеца в колоезденето направих опит за Е3. Сега планирах с 7 месеца практикуване на планинско бягане да атакувам Ком-Емине. "Лудите, лудите - те да са живи".
Горчивият ми опит от миналата година, ме накара да почна с подготовката отрано. Членска карта за фитнеса и бягане на пътеката до началото на април месец. Почивните дни бяха за бягане в планината. Планът беше много прост и напълно постижим :). Започнах с 25-35 километра на седмица, трябваше да увеличавам километрите с 5 на седмица и юни месец да достигна 100 пробягани километра на седмица. Да задържа това ниво до последните 2 седмици на юли. След това намалявам темпото, за да си почина и началото на август атакувам Е3. Колко далеч съм бил от истината!
Нещата малко или много вървяха по-план, до началото на май месец. Бях достигнал до 80 километра на седмица, но тялото ми не издържа на натоварването и започнаха бегаческите болежките. Последваха почивни седмици, след тях и полупочивни. Колелото стана средство за поддържане на формата. Вече се бях записал за първия си ултрамаратон Витоша 100, а краката ми не бяха в състоянието, което искам. Въпреки това при вземането на номера си за състезанието помолих да ме прехвърлят в дисциплината дуатлон(колоездене и бягане), смело решение :). Все пак успях да завърша на 13 място сред дуатлонистите. Два дни след това вървях поклащайки се като пате, поради натъртено дясно стъпало. Въпросителните относно голямото предизвикателство ставаха все повече. Вече бях казал за намеренията си на няколко човека и отказването не беше опция. Изхода беше само един, да стискам здраво зъби.
Планът за прехода беше следния,10 километра бягане на ден, останалото ходене. Ползване на 20 литрова бегаческа раница, с минимална екипировка срещу лошо време. Разчитане на хижите за храна и подслон. Съставеният план беше за 10 дни.
Първите времена са на организираните групи. Вторите, съвпадаха с моите времена от 2013, като смъквах по 20 процента от тях. Все пак сега трябваше да съм по-бърз. Последните времена са на maratonec. С химикал описах водата по маршрута. Последният ден километрите са над 100. Идеята беше да се ходи през нощта докато стигна и да посрещна изгрева на брега.
В последната седмица преди да тръгна в Интернет се появи пътеписа на ZCEZBPM. Човекът беше направил успешен преход с подобен на моя план. В мен се появи обаче едно голямо съмнение дали ще издържат маратонките ми. Неговите бяха марка Salomon, едвам бяха издържали до края, а аз заложих на доста по-неизвестна марка.
Не липсваха и изненади. Оказа се че спалня Витиня не работи, хижа Паскал също, всичко водеше към увеличаване на екипировката като обем. В крайна сметка включих един дебел полар, вело крачоли и туристическо фолио. Бегаческата раница не можеше да побере всичко и преминах на велораницата Ташев Rock Eagle 35. Лошо сложих с кило повече от предвиденото. Бъдещето показа, че решението е било правилно и щеше да бъде много некомфортно без подобна екипировка.
Като стана дума за екипировката, ще я опиша и по-детайлно.
1- телефон. Намокрих го още в София. Изкарах без него излишен
2- Туристическо фолио. Задължително!
3- Боксерки. Ползвах си само в село Емона, можеше и без тях.
4- Дебел ластик, там някъде е лекопласта и здраво тиксо
5- Къси чорапи. Ползвах ги главно за спане
6- Маратонките. Доволен съм от здравината им.
7- Крем здраве
8- Челник
9- Шише 0.5 литра
10- План-графика
11- Дебел полар. Опакован в компресиращ плик, против намокряне. Всички дрехи влизаха в него.
12- Ветровка
13- Дълъг панталон
14- Термо близа с дълъг ръкав.
15 - Къси шорти с бандаж. Благодарности на maratonec, че ме светна да си ходя само с тях без боксерки. Няма спарване, голяма свобода.
16- Калцуни за хижите. Късаха се като хартия, добре че имах 5 чифта
17- Две кърпи за глава. Много полезна вещ за какво ли не ги ползвах
18- Дълги компресиращи чорапи за планинско бягане
19- Чували за боклук, природата трябва се пази чиста.
20- Капачка от термос, за бъркане на мюсли
21- Гривна против насекоми и кърлежи
22- 3 ластични бинта, овивах си двата крака с тях
23- Мюсли, около 200-300 грама. На снимката са два пакета по толкова, но единия отпадна
24- Изостар 200-300 грама. Отново единия пакет отпадна при слагане в раницата
25- Аптечка. наалгин, имодиум, нурофен и аулин. Тук бях забравил да си купя марля и кислородна вода, голям пропуск добре, че не ми потрябваха.
26- Бирена мая 70-80 хапчета. Източник на минерали.
27- Мед в опаковки за чай. 20 пакетчета разделени на 2 по 10.
28- Тениска с къс ръка - 2 броя. Едната подарена от колегите в офиса, дава поне 2 коня отгоре :)
29 - Къси шорти, в крайна сметка не вземах втория чифт.
30- Резервни батерии
31- Комарник за глава
Изпуснал съм
- швейцарско ножче, с пинсета за кърлежи
- наколенки, не ми се наложи да ги ползвам
- малка микрофибърна кърпа
- щеки за ходенею
- смартфон CAT за навигация и снимки
- раница Tashev Rock Eagle 35 с мех за вода 2 литра.
No comments:
Post a Comment